miras-sport.com

Девет години след Херман Майер и осем след Щефан Еберхартер, Дидие Кюш стана третият скиор, постигнал двойна победа на Щрайф в Кицбюел, спечелвайки супергигантски слалом и спускане на легендарното състезание на Ханенкам.

35-годишният швейцарец, спечелил спускането тук през 1998 и 2008 г., атакува още веднъж пистата със страхотна решителност, за да победи само с няколко стотни словенеца Андрей Спорн, докато италианецът Вернер Хийл стана трети.

Супершампионът от гигантския слалом беше особено развълнуван от своето страхотно представяне, което му помогна и да засили водачеството си в класирането на дисциплината спускане преди Олимпийските игри. Кюш води с преднина от 88 точки пред младия си сънародник Карло Янка, а остават само още две състезания – в Кфитвил и Гармиш Партенкирхен през март.
“Това е страхотен ден за мен, най-после успях да спечеля истинското спускане на Ханенкам, много се гордея от себе си”, сподели Head шампионът след това. “През 1998 спечелих спринт спускане, а през 2008 скъсено трасе, заради лошото време на върха. Днес беше цялото спускане, и това е толкова велико”, обясни швейцарецът.
Кюш също каза, че е много доволен с агресивното си каране, след като още в началото решил за линията на каране в долната, криеща опасности, част на трасето. “Миналото лято гледах почти двадесет пъти победното каране на Щефан Еберхартер от 2004 г.. Бях изкушен да се опитам да натисна по същия начин, като него на последните стръмни завои, но после реших да следвам по-гладка и по-малко рискова линия там. По време на тренировките опитах да съм по-твърд там и определено имах проблеми в тази част, затова реших да действам по-консервативно на състезанието. Както и да е, може и да не е възможно да се пробва тази стара линия на каране, защото вратите са разположени по друг начин”.

Той коментира и отношението си на старта и увереността си преди да влезе в зрелищната къща за старта.  “Със сигурност успехът ми на супергигантския слалом ми помогна да се чувствам много спокоен преди състезанието, също с треньорите си прекарвахме добре и не бях толкова нервен. Това ми помогна да  бъда фокусиран и да постигна много бърз старт веднага.”

На пресконференцията след състезанието Кюш каза, че му е трудно да сравнява трите си победи в спускането тук, въпреки че първата от 1998 г. остава за него много специална и емоционална. “Дойдох тук след тежка контузия и се почувствах невероятно облекчен след тази победа, беше като прераждане за мен”, каза още той.

“Да спечелиш тук винаги е много специално. По някакъв начин, първо трябва да победиш себе си – има толкова много напрежение върху теб, че трябва да се бориш много повече отколкото на друго място. Най-важното е да направиш солидно каране и да си здрав на края на състезанието.”

С четири победи този сезон, Дидие Кюш гледа със удоволствие към оставащата част от сезона. Със следващите два гигантски слалома в Словения, а после и Олимпиадата в планината Уислър. “Чувствам се силен в гигантския слалом и ми харесва пистата в Кранска Гора, каза швейцарецът, който също кара в слалома в  неделя, за да отбележи няколко точки на класическата комбинация на Ханенкам.
“Щастлив съм, че тръгвам към Олимпиадата като фаворит, предпочитам да ме гонят, отколкото да догонвам”, добави той. “Когато догонваш, имаш много напрежение и можеш да допуснеш грешки.”
Връщайки се на падането му във Вал д’Изер по време на тренировката на пистата за супергигантския слалом, когато счупи ребро, Кюш обясни, че всъщност е било по-зле отколкото изглеждало на пръв поглед, тъй като впоследствие имал силно сътресение и загуба на съзнание за няколко минути.

“Счупеното ребро беше по-малкия проблем в сравнение с това сътресение, но лекарите искаха това да остане в тайна за известно време, все още не разбирам защо. Но наистина имах трудности след това да възвърна всичките си способи и увереност.”

Кюш е в очакване и на хубава почивка в къщи в седмицата преди да отпътува за Канада. “Ще бъде страхотно да съм в къщи и да потренирам малко физиката си, това е последния удобен момент преди края на сезона. Надявам се да заредя и с много енергия през тази една седмица и да съм свеж и готов отново за следващите състезания”, добави швейцарецът, който седеше в гондолата “Херман Майер” сутринта преди състезанието.

“Мило е, но открих, че организаторите са пропуснали някои негови победи. Той е спечелил тук общо пет пъти, а само победата му през 2000 година е спомената.”