Андре Агаси пристигна в Мелбърн и ще награди шампионът в неделния финал при мъжете, а по този повод легендарният американец даде повече от интересно интервю, в говори за това как вижда съвременния тенис и качествата на настоящите Топ 4 на света. Засегната бе и темата с допинга, а ето какво каза Агаси по тези въпроси:

Доминацията на Топ 4 дължи ли се на липса на конкуренция или просто Надал, Федерер, Джокович и Мъри са прекалено добри:
Не, не мисля, че има липса на конкуренция. Тренирах с Бердих през 2006 г., а година преди това го победих в четири тежки сета. Гледам го какво голямо момче е и си представям какво ли ще е да срещнеш Дел Потро. Също така виждам Ферер с лъвското сърце, който просто отказва да загуби от всеки, класиран по-назад от него. Е да, истина е и че има сериозно трудности във финалната фаза на тези големи турнири. И Изнър, който в даден мач може да победи всеки. Според мен не само, че няма липса на конкуренция, но тя дори е още по-голяма.

Само погледнете цифрите. Колко от тенисистите са под шест фута (1,82 см.)? В Топ 50 може би са само един или двама. Вижте тези момчета, начинът по който се движат и по който се адаптират към различните ситуации. Вижте начинът, по който се борят. Не мисля, че има проблем с конкуренцията. Имах лукса да играя срещу Федерер и е същото като това да срещнеш Пийт. Просто няма безопасно място по целия корт. Обикновено знаех какво мога да направя със следващия си удар, но срещу тях това не бе възможно.

Вижте какво може да прави Джокович както в атака, така и в нападение. По мое време Майкъл Ченг бе този, който можеше да се движи най-добре по корта. Но пък това не ме притесняваше. Бърз бил? Ами добре. Щял да върне още една топка в корта? Ами това си е негов проблем ако иска да гони нова и нова топка. След това се появи Хюит, който бе дори по-бърз, но той би обърнал разиграването само ако му дадеш възможност. И след на хоризонта изгря Джокович, който се движи дори още по-добре от Хюит. Той въобще няма нужда да обръща разиграването ами така както се защитава и изведнъж, с един единствен удар, ти печели точката.

Това е еволюцията в тениса и нещо ми казва, че скоро спорът няма да спре да се развива. Исторически погледнато на всеки пет години нещо прещраква и играта преминава на друго ниво. Само мога да си представя какво ще стане, когато Майкъл Джордан реши да играе тенис.

В момента сме свидетели на Златна ера в тениса.  Анди Мъри играе невероятно и в същото време се чудиш какво още трябва да направи, за да се нареди до останалите трима. Дали може? Да, определено. Той върви по свой собствен път. Сега вярва във възможностите си и изведнъж имаме ето тези четирима великолепни тенисисти, които се отличават над останалите. Ако беше един единствен тенисист, щях да си кажа: “Добре, просто играе в добър момент и е уцелил прозорец без конкуренция”. Но те са четирима и сами се принуждават да повдигат дори още повече нивото си на игра.

Вижте и Надал. Той бе №2 в света за толкова дълго време. Спомнете си колко много успехи трябваше да постигне, само за да се доближи до място, откъдето да забелязва в далечината опашката на Фед? Но той не се спря. Победи го, после го победи отново, а след това отново и отново. Надал си заслужи всичко. Започнахме да говорим за съперничеството Надал/Фед. След тях се появи Джокович, който бе известен с това, че често се отказваше. Той си каза, че трябва да промени нещо и само вижте отговорът, който даде на сеещият опустошение по корта Надал.  Невероятно е да го наблюдаваш как играе толкова дълбоко зад основната линия или пък стъпил пред нея, да го гледаш в невероятната му защита или колко добър може да бъде в атака. Да го виждаш как създава свои собствени правила на корта.

Така че, не. Твърдо “Не”! Не смятам, че липсата на конкуренция е причина за доминацията на тези четирима тенисисти. Отдавам им своето уважение. Тези момчета промениха правилата на тениса.

За разликата между играта по времето на Агаси и сегашния тенис:
Дали бих могъл да победя Джокович? Ами да видим… може би ако му скоча на бой в съблекалните преди началото на мача, тогава може и да имам някакъв шанс (смее се). Невероятно е да гледаш как се покачват стандартните в тениса. Чудиш се как е възможно да продължават да се повишават. Това, което направи Федерер с играта, след като аз се отказах, на практика промени много от нещата, които смятах за непоклатими. В момента тенисът се играе по различни стандартни. Фед повиши нивото на игра, Надал го изравни и постигна други висоти, а Джокович дори го надмина. Изглеждаше, че през миналата година нещата малко се успокоиха, а сега изведнъж и Мъри е в уравнението. Гледайки ги смятам, че историята ще определи този период като “Златната ера на тениса”. Говорим за може би тримата най-добри в историята. Джокович все още има какво да постигне, но самият факт, че тече дискусия дали заслужава да е на едно ниво с двамата най-велики, и то при положение, че се състезава във време, когато и те играят, е просто забележителен.

За скандала с Ланс Армстронг и има ли допинг в съвременния тенис:
Реакцията ми за случая с Армстронг е същата както на почти всички. Шок, тъга, разочарование… Мисля, че “гняв” е точната дума. Бях един от тези, които сляпо вярваха на всяка една негова дума. След това си помислих какво ще стане с благотворителната му фондация “Live Strong” и с всички хора, на които е помагал и продължава да помага да се борят за живота си. Да оцеляват в истински битки. Надявам се, че самата фондация ще оцелее.

Що се отнася до допинга в тениса, мога да говоря за контрола по мое време и не знам как са се променили. Но тенисът е спорт, в който няма начин да се измъкнеш ако мамиш. Не мисля, че издръжливостта на сегашните играчи и бързото им възстановяване се дължи на допинг. Възхищавам им се на физическата издръжливост. По мое време тенисът се играеше с идея нещата да стават бързо, принуждавайки състезателите да третират маратона като спринт.  Аз можех да издържам около четири часа преди да рухна физически. Но вижте сегашните играчи и колко са по-пресметливи. Играят по-бавно и тези шест часа на финала през миналата година са възможни. Освен това сегашните тенисисти са много по-добри атлети от нас навремето. Дори физиката им е по-различна – долната част на тялото им е много по-силна, а горната не чак толкова .Когато аз се състезавах, не ми бяха нужни толкова силни крака. Още от най-ранна възраст сегашните играчи са наясно колко важно е да си добре подготвен, а според мен човек може много да спечели с правилен и умен начин на трениране.  Така че не гледам на това като на някакво чудо или пък като нещо подобно на случая с Ланс.

Кой ще спечели финала:
Бих дал предимство на Джокович на фона на показаното след мача срещу Вавринка и качеството на показаната игра в следващите две срещи. Той изпитва желание да впише своето име в историята и именно това планира да направи. Освен това не срещна много трудности на полуфинала, а ще има и два дни за възстановяване и по този начин ще е свеж за неделя.