На трибуните бе и световният №1 Новак Джокович (Head Graphene Speed), който обаче не успя да донесе късмет на сънародника. В спор за място на четвъртфинал Бердих ще срещне представител на домакините в лицето на друг Head бунтар – Бърнард Томич (Head Graphene Radical).

“За мен бе голяма чест и удоволствие. Той е един от онези тенисисти, които промениха самата игра. А и не само играта, но и начинът, по който хората гледат на нея. Андре Агаси е легенда в нашия спорт и е спечелил всичко – златен медал на Олимпиадата, титли от Големия Шлем… всичко. Освен това той бе един от първите, които започнаха да залагат предимно на разиграванията от основната линия. Повечето тенисисти преди него предпочитаха сервис-воле. Точно той стартира тази промяна и постепенно турнирите започнаха да се печелят от състезатели, играещи предимно от основната линия”, коментира Ноле, който след това бе попитан дали смята, че и той е от онези играчи, променящи тениса.

“Това го оставям на вас да прецените дали е така или не. Аз просто се опитвам да играя със 100% отдаденост, любов, страст, а също така се стремя да се забавлявам. Аз съм само на 25 години и вече спечелих шест титли на турнири от шлема, както и много други трофеи. Невероятно е! Ще се опитам да се насладя на момента, а утре ще мисля за това, което предстои”, отговори Ноле.

А каква е следващата голяма цел пред Джокович? Може би титла на Ролан Гарос и кариерен Голям Шлем? “Към този момент най-голямата ми цел е да се насладя на тази победа. В живота човек не среща много възможности да спечели турнир от шлема, а в тениса това е върхът, който можеш да достигнеш. Така че сега просто ще се опитам да се насладя на момента в компанията на хората, които обичам и ценя най-много – семейството, приятелите и екипа ми. А после следва купа “Дейвис”, сезона на клей и до Ролан Гарос има 4-5 месеца. През миналата година стигнах до финала и с Рафа направихме страхотен мач, но той винаги е фаворит на тази настилка и е най-голямото предизвикателство, което можеш да срещнеш на клей. Но все пак мисля, че имам шанс да спечеля, ако продължавам да играя така.”

Джокович бе помолен да коментира и рекорда си от три поредни титли на Australian Open. “Просто четейки и гледайки имената на победителите в последните 50-100 години, изписани на трофея… невероятно е, че и моето е там. А това, че го направих в три поредни години, за мен е страхотно постижение”, каза още Ноле.

“И за финал, на Мастърса в Лондон има малка традиция при която на последната пресконференция подарявам шоколад на всички присъстващи журналисти. Искам да започна новата година по същия начин и нека да ни е все така сладко”, завърши Джокович.

Ноле се нареди и до рекордьорите по общ брой спечелени титли в Мелбърн в Откритата ера на тениса, изравнявайки Федерер и Агаси, които до този момент бяха единствените с по четири шампионски трофея. Що се отнася до титлите на турнирите от Големия Шлем, сърбинът вече е с шест, колкото имат Бекер и Едберг. С по седем са Макенроу и  Виландер, осем имат Агаси, Лендъл и Конърс, Борг и Надал са с 11, а първите две места се заемат от Федерер и Сампрас с по съответно 17 и 14.

По всичко личи, че с темповете, с които Джокович печели турнири от Големия Шлем, скоро ще напредне още повече в тази класация, събрала легендите на тениса. От началото на 2011 г. насам Новак е спечелил пет от изигралите се девет турнира от шлема, на още два игра финал, а на останалите два достигна до полуфинал.

Финалният двубой започна с предимство за Джокович, който при 3-2 гейма имаше цели четири шанса за пробив, но Мъри (Head YouTek IG Radical Pro) успя да се измъкне, печелейки по пътя си две мини-битки от разигравания с по съответно 24 и 32 удара. Още в следващия си гейм шотландецът отново бе изправен пред опасност да загуби подаването си, но и този път оцеля, за да се стигне до тайбрек, в който видимо изнервеният сърбин допусна набързо три непредизвикани грешки и вече изоставаше с 0-4 точки. Малко по-късно Анди достигна до пет поредни сетбола, пропусна първия, но при втория не сгреши и след 68 минути вече водеше със сет аванс.

На старта на втория Мъри имаше отличен шанс да поведе с ранен пробив, но този път бе ред на Джокович да прояви здрави нерви и да измъкне подаването си, след като изоставаше с 0-40. Последва период, в който сервиращите печелиха без особени проблеми своите геймове, за да се стигне до нов тайбрек, в който историята се повтори, но с обратен знак – този път Мъри бе този, който допускаше множество грешки, а Ноле бе повече от стабилен и резултатът в сетовете бе изравнен.

След 31 гейма и 160 минути игра, в които сервиращият неизменно печелеше своето подаване, се стигна до 4-3 в третия сет. Последвалият гейм започна с разиграване от 36 удара (най-дългото в мача) и завърши с първия пробив във финала. Ноле бе повел с 0-40, Мъри спаси първите две опасности, но при третата топката срещна върха на мрежата и тупна в полето на шотландеца. След този първи пробив Ноле не загуби и точка, сервирайки за преднина от 2-1 сета и се приближи само на още един от шампионския трофей.

Четвъртата част се разви по подобен сценарий – Мъри имаше шанс да пробие още в първото подаване на противника си, но Джокович отново успя да се спаси, а веднага след това бекхенд на шотландеца, завършил в мрежата, доведе до пробив и преднина от 2-1 гейма.

Това бе и началото на края за Мъри – Ноле не спря дотук и продължи да притиска противника си, а след общо пет поредни гейма в неговата сметка се стигна до ситуация, в която шотландецът сервираше за оставане във финала. Мъри спря серията на противника си, задържайки собственото си подаване, но в следващия гейм Джокович не трепна, сервирайки за място в историята като единственият тенисист, печелил в три поредни години титлата на Australian Open.

Кой ще успее? Кой ще запише името си в историята и кой ще завърши тези две седмици като шампион на Australian Open? Всичко това ще се реши в един единствен мач. Победителят взима всичко, загубилият … губи всичко.

Във финала има и допълнителен залог – победа на Новак ще означава и изравнен рекорд на Агаси и Федерер, които на четири пъти са печелили в Мелбърн, а ако Мъри направо това, то ще си даде много сериозни шансове в следващите няколко месеца да се изкачи до №1 в света и да стане първият британец, оглавявал ранглистата от нейното създаване.

Това само по себе си е абсолютно достатъчно на двамата да дадат всичко от себе си във финалния двубой и да станем свидетели на истинска битка, а като добавим и историята от предишните им сблъсъци, един петсетов трилър изглежда като най-нормалното нещо, което може да се случи в неделя. В преките двубои сърбинът води с 10-7, а последните им два мача на турнири от шлема завършиха в пет сета – победа за Джокович на полуфиналите на миналогодишния Australian Open и сладък реванш за Мъри на US Open, донесъл му и първата титла от Големия Шлем.

“Като се има предвид факта, че всеки път в последните ни 6-7 мача винаги се стига до продължителни двубои, след които не ни оставаха никакви сили, очаквам нещо подобно да се случи и в неделя. Очаквам дълги разигравания, но съм готов за това”, коментира Ноле. “Не мисля, че Анди ще има физически проблем след петте сета срещу Федерер, защото преди това на практика не бе затруднен, а и той е един от най-издръжливите тенисисти на тура”.

През последните няколко години най-нормалното нещо на турнир от шлема бе на финала да се срещнат Надал и Федерер, но на последните два – US Open и Australian Open – за титлата спорят Джокович и Мъри. Съперничество, започнало още при юношите и пренесло се на възможно най-високото ниво. Съперничество, което според Джокович може да се нарече “специално”.

“Разликата във възрастта между нас е само една седмица. Познаваме се още от 11-годишни и според мен това добавя нещо много специално към нашето съперничество. Когато бяхме малки не съм си и помислял, че ще се срещаме на финалите на подобни турнири. Тогава просто се опитвахме да играем тенис и се наслаждавахме на това.

С напредването на времето подобрихме играта си, станахме по-добри атлети. Като цяло изглежда набор 87 се оказа много успешен – двамата с Мъри, Меси, Фетел…”, пошегува се сърбинът. “А какво си спомням от 11-годишния Анди ли? Че беше едно много бледо момче с дълга и къдрава коса. Но изглежда годините, прекарани в Испания, са си казали думата и в момента има много по-тъмен тен”, добави още Новак.

На пръв поглед Джокович е лек фаворит в предстоящия финал – кортовете в Мелбърн изключително добре подхождат на стила му на игра и не случайно е спечелил последните си 20 мача. Има и предимство в преките двубои (10-7 като цяло и 4-3 през 2012 г.), както и в мачовете на турнири от Големия Шлем (2-1), а двете му победи са именно на Australian Open.

“Определено ме чака тежка задача. Новак играе най-добрия си тенис на кортовете в Мелбърн, които според мен най-добре подхождат на стила му. Наясно съм колко ще е трудно да спечеля мача”, коментира Мъри, който може и да изостава с 1-2 в срещите им на Големия Шлем, но пък на миналогодишния US Open спечели първата си титла именно побеждавайки Джокович.

Мнозина сочат тежкият петсетов мач срещу Федерер и с един ден по-малкото време за почивка като недостатък за Мъри, но пък нека си припомним, че от 2005 г. насам само на два пъти в петъците на втората седмица на турнира са се играли два петсетови мача. Единият бе онази драматична победа на Надал над Вердаско, а вторият бе миналогодишният петсетов трилър между Джокович и Мъри.

А какво се случи на финала? Именно Рафа и Ноле спечелиха титлите, и то след победи в още по-драматични петсетови битки. Нещо повече – от 2005 г. насам, откакто двата полуфинала се играят в четвъртък и петък, в пет от осемте случая шампион става тенисистът с ден по-малко за почивка.

Шоуто започва в неделя от 10:30 ч. българско време, а мачът ще може да се гледа на живо  по Евроспорт.

Борис Бекер определи Анди Мъри (HEAD Radical) като свой фаворит за неделния финал в Мелбърн, а ето какво сподели легендарният германец в рубриката си за британския “The Telegraph”:

Анди Мъри е тенисистът, когото Джокович най-малко би искал да срещне, а шотландецът ще трябва контролира центъра на корта, ако иска да спечели титлата. Остави ли Джокович да диктува играта, ще му се наложи да бяга по целия корт и най-вероятно ще загуби. В момента, в който стане пасивен, опонентът му започва да играе по-силно. Точно това се случи в двубоя му с Федерер, когато сервираше за мача. Това все още е един от недостатъците в играта му и не може да си позволи нещо подобно срещу Джокович.

Мъри няма нужда да си напомня, че играе срещу №1 в света и петкратен шампион на турнири от шлема. Той е наясно с това, но също така е наясно, че играе срещу същия тенисист, когото победи по пътя към първата си титла от Големия Шлем.

Точно затова мисля, че Анди Мъри ще спечели Australian Open. Дошло е неговото време.

Доминацията на Топ 4 дължи ли се на липса на конкуренция или просто Надал, Федерер, Джокович и Мъри са прекалено добри:
Не, не мисля, че има липса на конкуренция. Тренирах с Бердих през 2006 г., а година преди това го победих в четири тежки сета. Гледам го какво голямо момче е и си представям какво ли ще е да срещнеш Дел Потро. Също така виждам Ферер с лъвското сърце, който просто отказва да загуби от всеки, класиран по-назад от него. Е да, истина е и че има сериозно трудности във финалната фаза на тези големи турнири. И Изнър, който в даден мач може да победи всеки. Според мен не само, че няма липса на конкуренция, но тя дори е още по-голяма.

Само погледнете цифрите. Колко от тенисистите са под шест фута (1,82 см.)? В Топ 50 може би са само един или двама. Вижте тези момчета, начинът по който се движат и по който се адаптират към различните ситуации. Вижте начинът, по който се борят. Не мисля, че има проблем с конкуренцията. Имах лукса да играя срещу Федерер и е същото като това да срещнеш Пийт. Просто няма безопасно място по целия корт. Обикновено знаех какво мога да направя със следващия си удар, но срещу тях това не бе възможно.

Вижте какво може да прави Джокович както в атака, така и в нападение. По мое време Майкъл Ченг бе този, който можеше да се движи най-добре по корта. Но пък това не ме притесняваше. Бърз бил? Ами добре. Щял да върне още една топка в корта? Ами това си е негов проблем ако иска да гони нова и нова топка. След това се появи Хюит, който бе дори по-бърз, но той би обърнал разиграването само ако му дадеш възможност. И след на хоризонта изгря Джокович, който се движи дори още по-добре от Хюит. Той въобще няма нужда да обръща разиграването ами така както се защитава и изведнъж, с един единствен удар, ти печели точката.

Това е еволюцията в тениса и нещо ми казва, че скоро спорът няма да спре да се развива. Исторически погледнато на всеки пет години нещо прещраква и играта преминава на друго ниво. Само мога да си представя какво ще стане, когато Майкъл Джордан реши да играе тенис.

В момента сме свидетели на Златна ера в тениса.  Анди Мъри играе невероятно и в същото време се чудиш какво още трябва да направи, за да се нареди до останалите трима. Дали може? Да, определено. Той върви по свой собствен път. Сега вярва във възможностите си и изведнъж имаме ето тези четирима великолепни тенисисти, които се отличават над останалите. Ако беше един единствен тенисист, щях да си кажа: “Добре, просто играе в добър момент и е уцелил прозорец без конкуренция”. Но те са четирима и сами се принуждават да повдигат дори още повече нивото си на игра.

Вижте и Надал. Той бе №2 в света за толкова дълго време. Спомнете си колко много успехи трябваше да постигне, само за да се доближи до място, откъдето да забелязва в далечината опашката на Фед? Но той не се спря. Победи го, после го победи отново, а след това отново и отново. Надал си заслужи всичко. Започнахме да говорим за съперничеството Надал/Фед. След тях се появи Джокович, който бе известен с това, че често се отказваше. Той си каза, че трябва да промени нещо и само вижте отговорът, който даде на сеещият опустошение по корта Надал.  Невероятно е да го наблюдаваш как играе толкова дълбоко зад основната линия или пък стъпил пред нея, да го гледаш в невероятната му защита или колко добър може да бъде в атака. Да го виждаш как създава свои собствени правила на корта.

Така че, не. Твърдо “Не”! Не смятам, че липсата на конкуренция е причина за доминацията на тези четирима тенисисти. Отдавам им своето уважение. Тези момчета промениха правилата на тениса.

За разликата между играта по времето на Агаси и сегашния тенис:
Дали бих могъл да победя Джокович? Ами да видим… може би ако му скоча на бой в съблекалните преди началото на мача, тогава може и да имам някакъв шанс (смее се). Невероятно е да гледаш как се покачват стандартните в тениса. Чудиш се как е възможно да продължават да се повишават. Това, което направи Федерер с играта, след като аз се отказах, на практика промени много от нещата, които смятах за непоклатими. В момента тенисът се играе по различни стандартни. Фед повиши нивото на игра, Надал го изравни и постигна други висоти, а Джокович дори го надмина. Изглеждаше, че през миналата година нещата малко се успокоиха, а сега изведнъж и Мъри е в уравнението. Гледайки ги смятам, че историята ще определи този период като “Златната ера на тениса”. Говорим за може би тримата най-добри в историята. Джокович все още има какво да постигне, но самият факт, че тече дискусия дали заслужава да е на едно ниво с двамата най-велики, и то при положение, че се състезава във време, когато и те играят, е просто забележителен.

За скандала с Ланс Армстронг и има ли допинг в съвременния тенис:
Реакцията ми за случая с Армстронг е същата както на почти всички. Шок, тъга, разочарование… Мисля, че “гняв” е точната дума. Бях един от тези, които сляпо вярваха на всяка една негова дума. След това си помислих какво ще стане с благотворителната му фондация “Live Strong” и с всички хора, на които е помагал и продължава да помага да се борят за живота си. Да оцеляват в истински битки. Надявам се, че самата фондация ще оцелее.

Що се отнася до допинга в тениса, мога да говоря за контрола по мое време и не знам как са се променили. Но тенисът е спорт, в който няма начин да се измъкнеш ако мамиш. Не мисля, че издръжливостта на сегашните играчи и бързото им възстановяване се дължи на допинг. Възхищавам им се на физическата издръжливост. По мое време тенисът се играеше с идея нещата да стават бързо, принуждавайки състезателите да третират маратона като спринт.  Аз можех да издържам около четири часа преди да рухна физически. Но вижте сегашните играчи и колко са по-пресметливи. Играят по-бавно и тези шест часа на финала през миналата година са възможни. Освен това сегашните тенисисти са много по-добри атлети от нас навремето. Дори физиката им е по-различна – долната част на тялото им е много по-силна, а горната не чак толкова .Когато аз се състезавах, не ми бяха нужни толкова силни крака. Още от най-ранна възраст сегашните играчи са наясно колко важно е да си добре подготвен, а според мен човек може много да спечели с правилен и умен начин на трениране.  Така че не гледам на това като на някакво чудо или пък като нещо подобно на случая с Ланс.

Кой ще спечели финала:
Бих дал предимство на Джокович на фона на показаното след мача срещу Вавринка и качеството на показаната игра в следващите две срещи. Той изпитва желание да впише своето име в историята и именно това планира да направи. Освен това не срещна много трудности на полуфинала, а ще има и два дни за възстановяване и по този начин ще е свеж за неделя.

“Беше много тежък мач и определено съм щастлив от успеха. Имаше много върхове и спадове в играта и на двама ни. След четвъртия сет той отиде до съблекалните, а в това време успях да събера мислите си и да се поставя отново в печеливша позиция. Разсъждавах над това какво ми носеше успех в началото на мача и се радвам, че го повторих в петия сет. Не, не мисля, че съм доминирал. Просто си свърших добре работата.”, сподели щастливият победител.

“Радвам се, че спечелих първия си мач срещу Федерер на турнири от Големия Шлем, защото в миналото имах някои тежки загуби. Със сигурност ще се срещаме още на подобни турнири и е добре да знам, че веднъж вече съм го побеждавал”, добави Мъри, който след това бе помолен да коментира ситуацията в края на четвърти сет и учудената си физиономия  след гневната реакция на Федерер, насочена към него.

“Всеки ден в тениса се случват подобни неща. Но това направо си бе мило обръщение в сравнение с нещата, които се казват във футбола или баскетбола. Няма значение каква точно бе репликата. Това е индивидуален спорт, често превръщащ се в битка между двама мъже, така че не е станало кой знае какво. Няма проблеми между нас. Стига сте ме питали какво точно е казал. Искате да направите от мухата слон”, приключи темата Мъри след куп въпроси на жадните за сензация журналисти.

“Не, не съм съгласен с вас, че има някаква голяма промяна в играта на Федерер, след като вече е на 31 години. Той все още удря топката изключително чисто. Кордажът му е наплетен много меко, топката лети с много топспин и в същото време е много бърза. Използва ли слайс, топката е много ниско до корта. Все още сервира много, много добре, а при тенисистите, наближаващи края на кариерата си, сервисът е първото нещо, на което нивото започва да спада. А той сервира много добре”, отговори Мъри на въпрос дали според него има спад в нивото на 31-годишния швейцарец.

Относно предстоящия финал шотландецът сподели, че не очаква да има физически проблеми след днешния петсетов двубой и не знае дали ще бъде нервен на първия си финал на турнир от шлема след триумфа си на US Open. Припомняме ви, че в Откритата ера на тениса никога досега тенисист не е печелил титла на още следващия турнир от Големия Шлем след първия си трофей на подобно ниво.

“Нямам представа дали ще съм нервен. Ще разберем, когато изляза на корта. В никакъв случай не ме очаква лека задача. За Новак кортът на Australian Open е идеалната настилка за неговия стил на игра, така че съм наясно колко тежък мач ме очаква. Не мисля, че са чак толкова важни загубата ми от него на миналогодишния Australian Open или пък победата ми на US Open. Най-важно е кой как ще излезе за този мач и дали ще покаже най-доброто, на което се способен.

Не съм съгласен, че тук в Мелбърн кортовете са кой знае колко по-бавни в сравнение с Ню Йорк. Да, по-бавни са, но през този сезон топката лети значително по-бързо в сравнение с минали години”, завърши Анди Мъри.

По този начин Анди сложи край на черната серия от три загуби в трите си срещи с швейцареца на турнири от Големия Шлем (всички на финали), повеждайки с 11-9 в преките двубои. Друг любопитен факт е, че на 31 години, Федерер днес за първи път в кариерата си изигра два поредни петсетови мача, вторият от които продължил точно четири часа.

В неделя със сигурност ще станем свидетели на историческо постижение – ако Мъри вдигне титлата, ще се превърне в първия тенисист в Откритата ера на тениса, печелил трофей от Големия Шлем още на следващия турнир, след като за първи път е сторил това. Ако пък Джокович стори това, сърбинът ще се превърне в първия тенисист в историята, печелил Australian Open в три поредни години.

Проблемите на Федерер започнаха още от първия гейм на мача, когато бе принуден да отразява точки за пробив, а ситуацията се повтори и в следващото му подаване. От втория си опит Мъри успя да пробие, веднага след това на свой ред бе изправен пред сериозни трудности в сервис гейма си, но намери начин да се измъкне и вече водеше с 3-1. До края на сета шотландецът загуби едва три точки в своите подавания и въпросният ранен пробив се оказа напълно достатъчен за спечелването на първата част.

В този откриващ сет Мъри игра просто великолепен тенис и имаше предимство в почти всички ключови показатели – 5-0 в асовете, 16-6 при уинърите, 72% срещу 58% вкаран първи сервис и достигна до цели седем точки за пробив срещу само една за противника му. Единствено при непредизвиканите грешки Федерер имаше предимство (9 срещу 16), но това се дължи най-вече на агресивната игра на шотландеца и на моменти прекалено пасивната на швейцареца.

Във втория сет ситуацията на корта се промени, а Роджър все по-често се опитваше да поема инициативата в разиграванията, особено в собствените си геймове, а сервисът му отново заработи на познатото ниво. В същото време Мъри продължи да играе все така добре и след 12 поредни гейма в сметката на сервиращите се стигна до тайбрек.

Федерер поведе с ранен минипробив, но шотландецът го върна, а при 5-5 точки реши да имитира Сампрас и прословутия му “Slam Dunk”. Резултатът не бе много успешен, а от това противникът му се възползва по брилянтен начин и след спиращ дъха бекхенд уинър швейцарецът си осигури сетбол, малко по-късно реализиран без никакви проблеми.

Вместо да се поддаде на негативните емоции, Мъри започна още по-амбициран третата част и в нейното начало дори достигна до шанс за пробив. Федерер се справи с опасността, но противникът му продължи да го притиска и в шестия гейм усилията на шотландеца му донесоха успех и преднина от 4-2. Това се оказа достатъчно на Анди за успеха в сета, а четвъртият предложи купища емоции и се превърна в истински трилър с множество обрати.

Първо великолепен тенис на Федерер му донесе преднина от 4-1, Мъри върна пробива, но веднага след това дойде ред на маратонски гейм, в който след спираща дъха битка шотландецът измъкна подаването си и изравни за 4-4. Анди дори поведе с 0-30 в последвалия гейм, но бе ред на Роджър да покаже характер и да принуди противникът си да сервира за оставане в сета.

Мъри не само, че не се пропука в тези критични моменти, ами след няколко грешки на Федерер стигна до пробив и ситуация, в която шотландецът сервираше за мача. Но драмата тепърва започваше – непримирим Роджър върна пробива в последния възможен момент, а в последвалия тайбрек буквално отнесе разколебания Мъри и шоуто продължи с пълни сили в пети сет.

В него, играещият за първи път в кариерата си два поредни петсетови мача 31-годишен Федерер, изглежда не издържа физически и постепенно в представянето му настъпи спад. От своя страна шотландецът бавно, но сигурно, взимаше предимство в разиграванията и не след дълго вече водеше с 3-0 гейма, а малко по-късно дойде ред на нов пробив, който всъщност сложи точка на спора в тази запомняща се битка.

Какво показва статистиката? Мъри направи повече асове (21 срещу 5), повече уинъри (62 срещу 52), допусна по-малко непредизвикани грешки (47 срещу 60), спечели с близо 10% повече точки на ретур и достигна до шест пробива срещу само два на противника си. Сервисът му бе с по-голяма средна скорост и като цяло имаше предимство в почти всички показатели:

В опит да се превърне в първия тенисист в Откритата ера на тениса, печелил титлата в Мелбърн в три поредни години, сърбинът ще се изправи срещу Роджър Федерер или Анди Мъри, които ще излязат на корта в петък от 10:30 ч. българско време.

За Ноле това бе 20-а поредна победа на Australian Open, а от US Open 2010 г. насам е просто впечатляващ на турнирите от шлема – от общо десет изиграни е достигал до осем финала, половината от които спечелени, а в неделя ще се опита да увеличи бройката им на пет. Единствените два турнира, на които не игра финал, са Ролан Гарос 2011 (полуфинал) и Уимбълдън 2012 (полуфинал).

През днешния ден Джокович не само, че оправда предварителните прогнози за безпроблемна победа, но дори и ги надмина, давайки само пет гейма на Ферер, който от следващата седмица ще се намира под №4 в ранглистата.  На практика в целия двубой Ноле доминираше тотално, а Ферер бе надигран по всеки показател. Нещо повече – испанецът не успя да демонстрира познатата ни стабилна игра от дъното на корта и приключи срещата с цели 32 непредизвикани грешки в 24 изиграни гейма, което ако не антирекорд, то поне е близо до най-лошото му постижение в последните няколко години.

В същото време Джокович бе познатият ни безгрешен тенисист, печелещ точка след точка в размените от дъното на корта, а ретурът му отново бе на ниво и доведе до цели седем пробива от общо дванадесет гейма, в които посреща (7 реализирани от 7 точки за пробив). Освен това сервисът му си остана неразгадаема загадка за Ферер и испанецът не успя да стигне дори до шанс за пробив, а в целия мач спечели всичко на всичко 7 от общо 51 разигравания, когато посрещаше (14%).

За Ноле това бе перфектният сценарий – лек и бърз полуфинален двубой, последван от два дена за почивка, а в същото време Мъри и Федерер ще изиграят своя двубой утре от 10:30 ч. От друга страна на Australian Open победител често е излизал този, който е изиграл тежък и продължителен полуфинал, така че единственото сигурно за неделя е, че ни чака супер сблъсък – било то Джокович – Федерер или Джокович – Мъри.

Мачът тази нощ започна кошмарно за Шарапова, която допусна две двойни грешки и загуби първия гейм. 25-годишната рускиня продължи да е разконцентрирана, а съперничката й взе солиден аванс – 4:1. Маша върна единия пробив, но веднага след това отново предаде подаването си и сетът бе решен в полза на На Ли.

Шарапова направи опит да обърне мача във втория сет. При 1:0 в нейна полза Маша на два пъти пропусна точки за пробив, а в петия гейм самата тя бе пробита и оттук нататък нямаше кой да спре На Ли към финала. Китайката допусна почти двойно по-малко непредизвикани грешки (18 срещу 32) и направи повече печеливши удари (21 срещу 17).

Младата американка не се уплаши от петкратната победителка в турнира и се наложи с 3:6, 7:5, 6:4 в страхотен мач продължил 2 часа и 16 минути. Стивънс бе абсолютно равностойна на по-именитата си съперничка, която пък почувства болки в гърба в края на втория сет и може би и това също повлия за представянето и до края на двубоя.

Мачът започна много равностойно, като всяка от тенисистките печелеше подаването си до 4:3 в полза на Уилямс. Тогава сервисът на Стивънс се пропука и Серина стигна до пробив за 5:3. След това тя спечели и своето подаване и затвори сета при 6:3 в своя полза.

Вторият сет започна с пробив на Уилямс и бързи два гейма в нейна полза, но това не сломи Стивънс и тя спечели три поредни гейма, за да доведе нещата до обрат за 3:2. След това двете си размениха по още един гейм преди младата американка да направи втория си пробив в мача за 5:3. Тя имаше шанс и да затвори сета при своето подаване, но изпусна сетбол и след това допусна връщане на пробива за 4:5. Тогава обаче Серина почувства болки в гърба, които като че ли нарушиха баланса й в следващите геймове. Така Стивънс се възползва от открилата й се възможност и спечели втория сет със 7:5.

Третият сет се върна в познатото русло като всяка от състезателките печелеше своите сервис-геймове до 3:3. Тогава след много завързан гейм Серина проби за 4:3. Още в следващия гейм обаче пробивът бе върнат от младата тенисистка, която след това спечели и своето подаване за 5:4. Така следващият гейм се оказа решителен за изхода на мача, но Уилямс тръгна лошо и допусна да се стигне до 15:40 и мачбол за Стивънс. Младата американка се възползва от отворилия й се шанс и принуди Серина да прати топката в мрежата за крайното 6:4.

С тази победа Стивънс се класира на първия си полуфинал на турнир от Големия шлем, където ще се изправи срещу световната номер едно Виктория Азаренка.

Това ще се промени още в следващия му мач, когато в спора за място на финала ще се изправи срещу четирикратния шампион в Мелбърн Роджър Федерер.

Мъри и този път не срещна никаква съпротива, а победата му можеше да бъде дори още по-изразителна, но в първия сет допусна типичното си отпускане и бе на път да пропилее преднина от 4-0 гейма. Шарди не само, че върна единия пробив, а при 4-5 дори поведе с 0-30 в подаването на противника си, но след серия от дюсове Анди все пак измъкна сервиса си, а с това и сета.

Вторият и третият преминаха под тоталната доминация на шотландеца, който спечели 11 от следващите 13 гейма на мача, за да се стигне до ситуация, в която при 5-1 гейма сервираще за мача. Шарди върна единия пробив, но веднага след това Мъри отново проби, класирайки се по този начин за 11-и път на полуфинал на турнир от Големия Шлем и четвърти пореден на Australian Open.

Що се отнася до представянето му на четирите най-силни състезания в света на тениса, Мъри е в серия от 12 поредни победи и е спечелил 18 от последните си 19 мача на турнири от шлема.